Първият камък на катедралата е бил поставен на 15 август 1248г., съвпадайки с празника на Богородица. Очевидно старата катедрала не е била достатъчно представителна, за да приюти мощите на Тримата влъхви, които архиепископ Райналд фон Дасел принесъл в града през 1164г. тези мощи превърнали катедралата в един от най-популярните обекти за религиозни поклонения в Европа. В началото на XVIв. строителството на катедралата било преустановено поради липса на средства. Тогава бил изграден олтарът, най-доната част на южната кула с камбанарията, както и корабът, който бил издигнат само до първите арки. Северната кула все още била в процес на проектиране.

Към края на XIX век последователите на германския романтизъм, ентусиазирани по Средновековието, събудили публичния интерес към завършването на катедралата. Строителството на катедралата придобило общонационално германско значение и заредило все още необединената нация с всеобщ ентусиазъм. През 1842г. крал Вилхелм IV осъществил първата копка по довършването на катедлата. Строителството й приключило през 1880г. , като бил стриктно следван средновековния проект.

Цяло чудо е, че Кьолнската катедрала е оцеляла през Втората световна война, макар и с много поражения при интензивните бомбардировки над града. Днес основните разрушители на архитектурната забележителност са климатът и замърсяването. Катедралата перманенто е в процес на поддържащи и реставрационни дейности. За това говорят постоянните скелета около фасадата на катедралата.

Платформата на южната кула на катедралата предлага една спираща дъха гледка от 150м височина. За да се насладите на панорамата на града и р.Рейн, която се разкрива от горе, трябва да се преборите с точно 533 стъпала. Ако времето е ясно погледът може да достигне до планините Зибенгебирге. За да се достигне до площадката, от която се разкрива тази гледка се минава през камбанарията. От осемте камбани, тази на Свети Петър, тежаща 24 тона е най-голямата камбана в света.

Перу заема централната и западна част на Южна Амеерика, на брега на Тихи океан, който представлява естествената граница на запад. Граничи с Еквадор и Колумбия на север, с Чили на юг и Бразилия и Боливия на изток. Перу е третата по големина южноамериканска страна с площ от 1 285 215 кв.км, в която се включват тихоокеанските острови и тези в езерото Титикака. Населението на Перу е приблизително 27 милиона души. Доминират метисите, а официалният език е испанският. Други използвани езици са индианският език кечуа и езикът на коренното население по поречието на р.Амазонка.
Географски страната се дели на 3 големи региона – тихоокеанското крайбрежие, което заема 11% от общата площ на страната и се разпростира на дължина от 3000км. Обхваща пустини, плажове, и плодородни равнини. Другият регион е джунглата, която представлява 59% от цялата територия на Перу. Това е перуанската част на Амазония, с влажен тропичен климат и тропическа растителност. Тук са съсредоточени по-голямата част от природните паркове на Перу. Третият регион е планината – регион, доминиран от планинските върхове на Андите, които достигат височина до 6,768 м.н.в. Климатът е сух с големи дневни амплитуди на температурата (между 18 и 20 градуса).

Кратка история:
Перу е наследник на една от най-древните цивилизации в света, едно от ядрата на античната култура, наред с културата на Мексико, Месопотамия, Индия и Китай. Около 6000г. пр. Хр. земите на съвременно Перу са били обитавани от население, занимаващо се с лов и събирачество, което е оставило своите следи. Към 2500г. пр.Хр започват да възникват селища, чието население се е занимавало основно със земеделие, отглеждали са маниока, картофи, памук и царевица. До идването на испанските завоеватели перуанската история се дели на 5 периода:
РАнен период (1200 – 200г. пр.Хр.): период, в който се формират малки държавни образования, чийто владетели са съсредоточавали в ръцете си както светската, така и религиозната власт. Развива се мегалитното строителство и монохромната керамика. Възникват селища ката Карал (на мястото на днешната столица Лима) и Сечин (дн. Анкаш).
Следващият период е от 200г.пр.Хр. до 600г.сл.Хр, когато се развиват големи градски центрове, които са оставили на поколенията несравними свидетелства за върховете на развитие, които са достигнали. Това е времето, когато са създадени мистериозните линии в Наска.
Tретият етап от ранното развитие на Перу е между 600 и 900г., който се характеризира с разпрстранението на културата Вари в района на Андите. Първите свидетелства за това са градовете Вари, Пикиякта (Куско) и Марка Уамакучо (Ла Либертад).
Държавните образувания, които са се развивали в четвъртия период, 900 – 1400г. са оставили своите следи в района на Кахамарка, както и в района на Амазония.
Последният период, 1400 – 1532г., се свързва с доминацията на инките по тези земи, първоначално в района на Куско. Те създали едно държавно формирование от имперски тип, чиято власт се разпростряла над целия регион на Андите. Основните паметници на тази култура са Мачу Пикчу и Саксайхуаман в Куско. Цивилизацията на инките е внезапно прекъсната с идването на испанците през 1532г.
Колониална епоха: между 1532 и 1821г се развива колониалният период в историята на Перу, който е оставил забележителни следи в архитектурата и изкуството по цялата територия на Перу.
На 28 юли 1821г е обявена Независимостта на Перу. От тази дата до днес държавата преживява различни политически и исторически обрати.

Днес много венецианци недоволстват срещу инвазията на туристите по това време на годината и напускат домовете си,докато трае карнавалът. Други обаче остават и се включват в уличната атмосфера, допринасяйки със своите костюми и маски за пищността на спектакъла на площад Сан Марко и по малките венециански улички

Какво представлява карнавалът?
В продължение на 10 дни хората се маскират и излизат на улицата на разходка, под формата на организирани или импровизирани дефилета. Костюмите представляват типични за Венеция през XVII век облекла, съставени основно от бяла лицева маска, черна копринена дреха и тривърха шапка. След 1972г се добавят и други цветове по костюмите, но маските продължават да бъдат основно бели, сребристи или златисти. Днес костюмите са пищни и многоцветни, с голямо разнообразие от десени и материи. По време на карнавала се организират различни мероприятия и балове и танци в салони, за някой от които туристите трябва да заплатят сума от порядъка на 500 евро.
Всички ли се маскират?
ПО-голямата част от туристите не се маскира или най-много слагат по една маска на лицето си, закупена от едно от хилядите ателиета и павильончета, чийто стоки наводняват града по време на карнавала. Целта на повечето туристи е да видят Венеция по време на карнавала и да се снимат с най-добре маскираните.

За бълграските туристи карнавалът във Венеция става все по-атрактивен, а навлизането на нискотарифните авиолинии, предлагащи евтини полети до острова правят пътуването още по-достъпно. Освен това множество туристически агенции и туроператори предлагат организирани екскурзии до града на любовта с цел посещение на карнавала. А ако сте почитатели на самостоятелното организиране на своето пътуване може да се възползвате от сайтовете за онлайн резервации на хотели, хостели и къщи за гости на достъпни цени. И ако тази година не сте успели да се организирате навреме за това празненство, то не пропускайте да го направите догодина.

Геоложки особености: представляват добър пример за активна карстова дейност в триастки варовикови скали (доломити, мергели, варовици). Процесът на карстификация е започнал през Кватернера и продължава и днес.

История: открити са следи от скални рисунки от времето на Палеолита. Датировка с метода на въглеродния разпад определя възрастта им на 16 000 години. Изследването на пещерата започва в началото на XX век. През 1902г. двама смелчаци навлизат навътре по реката и достигат до “LA Boca del Forn”, където един сифон им препречва пътя нататък. През 1926г сифонът е преодолян и друга група изследователи достига “Lago de Diana”. 10 години по-късно започва облагородяването на пещерата, инсталирано е осветление и са въведени в експлоатация първите лодки. През 1958г. за пръв път пещерата е картографирана. През 1960г са открити нови галерии, а 1 година по-късно са взривени сифоните при Lago de Diana , за да се оформи днешният туристически маршрут.

Туристическа информация: пещерата е дълга 2750м, от които 800м са включени в туристическия маршрут. Посещението на пещерата се осъществява изцяло с лодки, с изключение на един участък от 250м, който се обхожда пеша. Пещерата е посещавана от 140 000 туристи годишно. Галериите и залите, които се посещават са “Залата на прилепите”, “Синьото езеро”, “Галерията на сифоните”, “Дяволското езеро”, “Залата на кучето” и “Сухата галерия”. Обхождането на пещерата трае средно 40 мин, а температурата е 20 градуса.
Пещерата е част от по-голям туристически комплекс, включващ ресторант, басейн, детски кът, паркинг и зона за пикник.

Етимология на името: Градът е основан около 1000г. и първоначално е носел името havn, което на датски означава кей, пристанище. С времето името се е усложнило и е преминало в Kobmandshavn, или “Залив на търговците”, което в последствие се трансформира в Kobenhavn.

История: Копенхаген се развива успоредно с развитието на ДАния като цяло във връзка с благопроиятните възможности за търговия. За първи път градът е споменат през 1043г. По онова време пристанището не е имало голямо значение за Дания, но с течение на времето е играло все по-важна роля.
Първите данни за човешка дейност по тези места датират от 4000г. пр.ХР, но е трудно да се установи наличието на постоянно поселение в този период. Археологическите разкопки сочат, че първото селище тук е било построено около XI век. Състояло се е от 2 поселения – едно в западната част на средновековния град, заобиколено от днешните улици Mikkel Bryggersgade, Vestergade, Gammeltorv / Nytorv и Longangsstr?de. Другото поселение е било по-малко и се е намирало на мястото на днешния Kongens Nytorv, Вероятно селището е имало пристанище, което днес е Hojbro Plads.
В началото на XII век КОпенхаген се превръща във все по-значим град, поради което започва неговото укрепяване. В края на века градът нараства около 10 пъти . Строят се църкви и абатства. Икономиката процъфтява благодарение на риболова и търговията с херинга.
Поради стратегическото си местоположение на пътя между Балтийско море и Северна германия Копенхаген се превръща във важен търговски център. Постепенно градът бива стабилно укрепен с крепостна стена и бойни кули с цел защита от вражески нападения. От 1290г до средата на XIX век целият трафик за вход и изход от града минава през 4 порти. Въпреки последвалите векове на битки и войни градът продължава да расте и да процъфтява. Успоредно с търговията се развива и занаятчийството. През 1479г. е основан и университет.В края на XVI век градът се разширява, строят се още укрепления, както и масивни сгради на немски и холандски архитекти, подобрявайки престижа на града. До днес същите тези сгради бележат градския пейзаж на Копенхаген. Към средата на XVII век градът вече е главен административен център, главната крепост и бойно пристанище на Дания, както и важен търговски център в Северна Европа.

Икономика: Копенхаген е главен търговски и научен център не само в ДАния, но и в целия Скандинавски регион. След проручване на най-богатите градове в света, проведено през 2006г, Копенхаген заема 3-то място по размера на заплатите. Това е и един от най-скъпите градове в света.

География: Копенхаген се намира на о.Зееланд и отчасти на о.Амагер. На изток от града е протокът Оресунд, който разделя Дания от Швеция и който свързва Северно и Балтийско море. Срещу КОпенхаген, на шведския бряг, лежи град Малмьо.
г.ш. 55 40′ сев. ширина
г.д. 12 35′ изт. дължина
ср.н.в. 20,1м – макс 24м, мин 0м.

Население: поради неопределените граници на града е трудно да се каже точната цифра на жителите му. Според официалната статистика те са 1.145.804 души (1.01.2007)
Площ: 2.673 км2
водна площ: 105 км2

Забележителности: Символът на града е паметникът на малката русалка от приказката на Ханс Кристиян Андерсен. Тя се намира на пристанището. Открива се лесно, тъй като по целия град има указания за местоположението й. разходката из града е лесна ако се следват каналите, които го пресичат. По-важните сгради са Кралския дворец(Amalienborg Slot), кметството, кулата на Кристиен и множеството църкви.
Ако сте почитатели на бирата не пропускайте да посетите фабриката на CARLSBERG, където можете да дегустирате прословутата бира.
Увеселителният парк Tivoli трябва да бъде посетен непременно, макар че е еотворен само през лятото и по Коледа. Намира се в самия център на града, в близост до кметството. Известен е като един от най-старите паркове от този тип в света.
Очарованието на пешеходните улички, красивите площади, старите сгради и живописните кули се допълва и от малките кафенета и ресторанти на открито, от които можете да се наслаждавате на атмосферата на този невероятен град.

Езерото се поделя на 2 части, които се различават помежду си: в южната част е разположена туристическата зона с високи хотели и плажни ивици, а в северната се намират селища с културно-исторически забележителности, възможности за пешеходен и винен туризъм. Езерото е наричано още “вътрешното море на Унгария” и е основната туристическа дестинация за вътрешния унгарски туризъм.

Районът на езерото предлага разнообразни условия за туризъм и почивка. Тук се практикуват множество водни спортове като ветроходство, уиндсърф, кану-каяк, риболов и други. Моторни спортове и занимания във водите на езероро са забранени с цел да се защити околната среда и биоразнообразието.

В района на езерото Балатон се намират градчета с множество културно-исторически забележителности. Това са Felsőörс, Balatonfüred, Tihany.